· 6 мин четене
Самодиви: кои са горските девойки от българските легенди
Красиви, бели и опасни. Самодивите играят хоро нощем по поляните — и който се хване на него, не се връща.
Самодивите са от най-известните образи в българския фолклор. Песните ги описват като девойки с бели ризи и дълги коси, хубави като слънце, които живеят далече от хората — в планините, в горите, край езерата. Красотата им е опасна. Който ги види, рядко остава същият.
Откъде идват
Самодивите са част от вярванията на южните славяни — сродни са на вилите при сърбите и на русалките при източните славяни. Някои изследователи ги сравняват и с тракийските нимфи. Името се свързва със „сам“ и „див“: същества, които живеят сами, извън селото и неговите правила.
Къде живеят
В планините — Пирин, Рила, Родопите, Странджа. Обичат поляни, стари дървета, извори и езера. Местата, където са играли, се наричат самодивски игрища, а изворите, от които са пили — самодивски. И днес из България има местности с такива имена.
Хорото
Нощем самодивите играят хоро по поляните, докато пропеят първите петли. Хорото им е красиво, но е капан: който се хване на него, бива изигран до смърт или отведен. На мястото после трева не расте.
Затова старите хора не ходели нощем сами през гората и не стъпвали в кръгове от утъпкана трева. Който стъпи в самодивско игрище, можел да се разболее — казвали, че е „ударен“ от самодиви. В Северозападна България мъжки дружини, наричани русалии, са играли обредни хора, за да лекуват такива хора.
Силата е в дрехата
Самодивата има риза, крила или пояс, в които е цялата ѝ сила. Без тях не може да лети и не може да си отиде. В песните юнак я дебне на извора, докато се къпе, открадва дрехата ѝ и я взема за жена. Тя живее с него, ражда му деца — и чака. Щом си върне дрехата, отлита и не се връща.
Самодивите и билките
Самодивите познават всяка билка — и как да лекуват, и как да навредят. Затова се свързват с Еньовден, 24 юни, когато според поверието билките имат най-голяма сила и се берат преди изгрев. В нощта срещу Еньовден самодивите са навсякъде.
Кога са най-опасни
През Русалската седмица, след Петдесетница, и около Еньовден. Тогава не се ходи сам в гората, не се спи под дърво и не се пие от непознат извор. За другите нощи, в които нечистото излиза — в текста за българския Хелоуин.
„Не влизай в хорото“
Самодивите са втората легенда в „Тъмен фолклор“. На гърба на тениската „Самодиви“ е хоро от седем самодиви, гледано отгоре, а от кръга излизат оранжеви боси стъпки. Отдолу: „Който влезе, не се връща.“
Накратко
Самодивите са горски девойки от българския фолклор — красиви, свободни и опасни. Играят хоро нощем до първи петли, силата им е в дрехата, а най-опасни са през Русалската седмица и около Еньовден.
