LEJERNO WEAR — начало
bgen

· 7 мин четене

Българският Хелоуин: кукери, караконджули и нощите, в които злото излиза

Хелоуин е една нощ. В българския фолклор нечистото има цели седмици в годината — и ясни правила как да ги преживееш.

Хелоуин стигна до България късно — с филмите, тиквите и партитата в заведенията. Затова всяка есен някой пита дали имаме наш празник като него. Отговорът е не — и да.

Една-единствена нощ на страха няма. Има цели периоди от годината, в които според старите вярвания злото е по-близо, и ясни правила какво се прави тогава. Ето ги, по реда, в който идват.

Откъде идва Хелоуин

Хелоуин е вечерта преди Деня на всички светии — 1 ноември в западната църква. Корените му са в келтския празник Самхейн, когато според вярванията границата между живите и мъртвите изтънява. Костюмите, тиквите и „лакомство или номер“ са американско допълнение от последния век.

Задушница: нашият ден за мъртвите

Най-близо до Хелоуин по смисъл е Задушница — денят, в който се помнят мъртвите. В годината те са няколко. Една от тях, Архангеловата задушница, е в съботата преди Архангеловден, 8 ноември — само дни след Хелоуин.

Тук обаче няма костюми и няма страх. Ходи се на гроба, пали се свещ, раздава се варено жито и хляб „за Бог да прости“. Мъртвите не се гонят — помнят се.

Мръсните дни: дванадесетте нощи на караконджулите

Ако търсиш българските нощи на страха, те са между Коледа и Йордановден. Наричат ги мръсни, погани или некръстени дни: водата още не е осветена и нечистото излиза свободно.

Тогава по пътищата обикалят караконджулите — космати същества с рога и копита. Който закъснее навън, рискува караконджулът да му се метне на гърба и да го язди до първи петли.

Затова в тези вечери не се излиза след тъмно, не се пере и не се оставят дрехи да съхнат навън. Мръсните дни свършват на Йордановден, когато водата е осветена — и караконджулите изчезват.

Кукерите: страшни маски, но срещу злото

По вид кукерите са най-близо до Хелоуин — маски, рога, кожи, шум. Само че кукерите не празнуват злото, а го гонят. Обикалят селата между Нова година и Сирни заговезни, с тежки хлопки на кръста, и плашат нечистото, за да дойде здрава и плодородна година.

Най-голямото събиране е фестивалът „Сурва“ в Перник, в края на януари, с кукерски групи от цялата страна. Кукерите са и първата легенда в колекцията ни „Тъмен фолклор“ — тениската „Злото бяга“.

Самодиви, ламя, орисници и таласъми

Други същества от фолклора не излизат на определена дата, а дебнат през цялата година.

  • Самодивите — горски девойки, които играят хоро нощем. Който влезе в него, не се връща. Най-опасни са в Русалската седмица и в нощта срещу Еньовден. Виж тениската „Самодиви“.
  • Ламята — многоглаво крилато чудовище, което затваря водата и води градушката. Срещу нея може само змеят. Виж тениската „Ламя“.
  • Орисниците — три сестри, които идват на третата нощ след раждането и изричат съдбата на детето. Виж тениската „Орисници“.
  • Таласъмът — духът на човек, чиято сянка е вградена в основите на нова сграда. Пази мястото и плаши всеки, който влезе там нощем.

Хелоуин или наше?

Не е нужно да избираш. Хелоуин е повод за маскарад и парти, и в това няма нищо лошо. Но ако тази година искаш нещо свое, имаш избор: караконджули вместо зомбита, кукерска маска вместо тиква, самодиви вместо вещици.

Нашата версия се носи и след 31 октомври. Четирите тениски от „Тъмен фолклор“ са черни, с легендата на гърба. Забрави Хелоуин. Ние си имаме наши.

Накратко

Хелоуин не е български празник, но страшното в българския фолклор е много — и е по-старо. Задушница е денят за мъртвите. Мръсните дни между Коледа и Йордановден са нощите на караконджулите. Кукерите са маските, които гонят злото, вместо да го празнуват.

Още от блога

Фолклорни тениски